От направено имунологично проучване от д-р Методий Генов, през периода 1978 – 1982 г., сред семейства с неясни причини на безплодие е установено, че в 13.4% от българското население причините са имунологични – най-често наличие на антитела срещу сперматозоиди, яйцеклетки и др. Доказването им изисква прилагане на специфични методи за изследване, които са описани по-долу.
Повече от десет години в Медицински център „Вяра” се прилага успешно имуномодулиращо лечение с фитопрепарати, което позволява да не се пристъпва до алтернативни репродуктивни техники (ин витро). В част от случаите обаче, определен вид антитела, могат да бъдат преодоляни единствено чрез прилагане на оплождане по метода ICSI. Получените резултати са периодично съобщавани в специализирана мадицинска литература и форуми в България и в чужбина.
Практиката ни показва, че ин витро процедурите са по-успешни, когато са предхождани от описаното имуномодулиращо лечение. През последните години все по-често се прибягва и до прилагане на „готови” антитела, чрез венозни вливания, непосредствено преди започване или по време на ин витро процедурата.
Най-значимите антитела, които имат доказано влияние върху репродуктивния процес са Антифосфолипидни антитела (АФА), Антиовариални антитела (АОА) и Антиспермални антитела (АСА).
Всички изследвания се провеждат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. При нас пациентите могат да получат професионална консултация, програма за лечение, както и отговор на всички вълнуващи ги въпроси.
  • АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ /АФС/

    Нормално имунната система образува антитела срещу бактерии или вируси. В случаи на АФС имунната система започва да “греши” и да образува антитела срещу клетки и тъкани на собствения организъм. Най-често процесът е безсимптомен, но могат да се появат и характерни оплаквания. Антифосфолипидният синдром има две основни форми – първичен  и вторичен, който съпътства други основни заболявания. Най-често се засяга отделен индивид, но е възможно да има и фамилен характер.
    Наличие на антифосфолипидни антитела се доказва при пациенти с :
    –          повтарящи се спонтанни аборти;
    –          мъртъв плод във втория триместър на бременността;
    –          неочаквано малки бебета;
    –          прееклампсия през бременността;
    –          мозъчни инсулти, с развитие на обратим или необратим неврологичен дефицит;
    –          преходни нарушения на мозъчното кръвообращение;
    –          мозъчни инфаркти;
    –          мозъчни венозни тромбози;
    –          епилепсия;
    –          трансверзални миелопатии;
    –          синдром на Guillain-Barre и хорея;
    –          тромбози на вени и артерии.
    Антифосфолипиден синдром се проявява и в съчетание с:
    –          тромбози на бъбречните вени;
    –          болестта на Адисон;
    –          исхемия на червата;
    –          синдром на Буд-Шиари;
    –          тромбоцитопения
    –          автоимунна хемолитична анемия;
    –          идеопатична тромбоцитопенична пурпура;
    –          аномалии на сърдечните клапи
    –          ендокардит на Либман-Сакс
    –          артериална хипертония;
    –          хиперхолестеролемия и други.
    Присъствието на един от изброените симптоми и положителен тест за специфични антитела доказва наличието на Антифосфолипиден синдром.
    Лабораторна диагноза на Антифосфолипидния синдром
    При подозрение за проявление на АФС е необходимо да бъдат проведени изследвания за доказване на наличието на антифосфолипидни антитела, които се разделят на две основни групи:
    –          автоантитела срещу фосфолипиди /кардиолипин/
    –          автоантитела срещу белтъчни кофактори /бета2-гликопротеин I B2-GPI/
    Автоантитела срещу I B2-GPI се приемат като доказателство на автоимунен процес, който е в основата на развиващия се АФС
    При лабораторно изследване се установяват и други отклонения от нормалните стойности като активирано парциално тромбопластиново време, фалшиво позитивен тест за сифилис, тромбоцитопения и др.
    За да се дефинира, че даден пациент има Антифосфолипиден синдром е необходимо 8 седмици след първия кръвен тест той да се повтори и отново да бъде положителен.
    Лечение при доказване на АФС
    Лечението е в зависимост от нивото и вида на антителата, както и от клиничните прояви на Антифосфолипидния синдром.
    При наличие на бременност, освен рутинното проследяване на хода на бременността е необходимо  и периодично изследване за състоянието на АФС. Най-често се провежда монотерапия с аспирин, а при по-тежки случаи в комбинация с антикоагуланти или имуномодулиращи средства.
    При случаи с тромбози се прилага хепарин, с последващо поддържащоо лечение с таблетна форма на антикоагуланти. Задължително е лечението на хипертонията, корекция на високото серумно ниво на холестерола, както и спиране на приемане на контрацептивни таблетки и тютюнопушенето.
    Желателно е продължителността на терапията и лечебната схема да се консултират с лекар-специалист в съответната област.
    В медицинския център се извършват изследвания за следните антифосфолипидни и антинуклеарни антитела:
    –          L- phosphatidyc acid
    –          L- phosphatidyl-L- serine-L
    –          L- phosphatidyl-DL- lysine
    –          L- phosphatidylcholine
    –          L- phosphatidylinositol
    –          Cardiolipin
    –          2 – гликопротеин-I
    –          Анти-нуклеарни антитела (ANA)
    –          Анти-ДНК антитела
  • АНТИОВАРИАЛНИ АНТИТЕЛА

    Имунообусловените фактори заемат определено място при изясняване на причините за нарушенията във функцията на яйчниците, за понижения фертилитет и стерилитета при жената.
    Автоимунитетът към антигени на яйчниците често води до овариална дисфункция и до неизяснено безплодие, като е възможно да бъде и част от полиендокринен автоимунен синдром, включващ болестта на Адисон, автоимунен тиреоидит, инсулин-зависим диабет, миастениа гравис.
    Имунните фактори /антитела срещу структури на яйчниците, растежни фактори, цитокини/ оказват влияние при прояви на преждевременна дисфункция на яйчниците, резистентност на яйчниците към терапия и стимулация с хормони на фоликулогенезата, поликистоза, ендометриоза.
    Те са  и една от причините за някои неуспехи при асистираната репродукция, популярна като Ин-витро оплождане.
     Антиовариалните антитела включват:
    –          антитела срещу антигените на Зона пелуцида /ЗП/
    –          антитела срещу антигени на стероидпродуциращите гранулозо-лутеинизиращи клетки /ГЛК/
    Установяването и оценката на антиовариалните антитела дава възможност за по-точно изясняване на причините за дисфункцията на яйчниците и свързания с това стерилитет, както и за уточняване на подходите за терапия и за стимулиране на функцията им.
    Антителата срещу ЗП имат значение и при уточняване на случаите с ендометриоза.
    Лабораторна диагностика
    Наличието на антиовариални антитела в нашата лаборатория се установява посредством:
    –          индиректна имунофлуоресценция (IIF)
    –          Ензимсвързан имуносорбентен тест (ELISA)
    Антителата се изследват в кръвен серум, възможно е и във фоликулна течност при  IVF-ET.
    Положителни за антитела срещу ЗП и за антитела срещу ГЛК са серумните проби дали положителен резултат и по двата метода на изследване  (IIF и ELISA)
    Получените резултати се интерпретират внимателно и когато е необходимо за пълно изясняване на имунния статус, се препоръчват и други имунологични изследвания. Според вида  и количеството на антиовариалните антитела се прави избор по кой от ин-витро методите семейството да бъде лекувано. По преценка на лекуващия лекар могат да се препоръчат имуномодулиращи средства.
  • АНТИСПЕРМОАНТИТЕЛА

    В редица водещи световни клиники по акушерство и гинекология и урулогия още преди 20-30 години са въведени задължителни изследвания за спермоаниттела на всички мъже и жени с проблем – безплодие в семейството.
    Оценката на наличието на спермоантитела е важна  част от цялостната преценка на фертилното състояние на брачната двойка, методите на лечение на безплодието и прогнозата му.
    Спермоантителата влияят върху:
    –          функцията на сперматозоидите;
    –          показателите на спермограмата;
    –          различните етапи на оплодителния процес.
    При много пациенти наличието на спермоантитела остава сериозен и само частично изследван /или неизследван/ фактор, който може да доведе до неуспехи при лечение на безплодието с някои от съвременните техники:
    –          ин-витро оплождане – IVF
    –          вътрематочно осеменяване – IUI
    –          интратубарен трансфер на гамети – GIFT
    В нашата лаборатория наличиено на спермоантитела се установява чрез:
    –          Желатинов аглутинационен тест на Кибрик – GAT
    –          Микроспермоаглутинационен тест на Фриберг – TAT
    –          Микроспермоимобилизационен тест на Изожима – SIT
    –          Имунобийд байдинг тест – IBB
    В лабораторията се изследват спермоантитела в кръвен серум, семенна течност и цервикален слуз. Двамата партньори дават до 10 мл. кръв за  изследване независимо от деня на овулацията.
    Желателно е пациентите да предоставят резултати от други проведени тестове, микробиологични изследвания, хламидални тестове /те могат да бъдат направени и в нашата лаборатория/, спермограма, данни за продължителността на безплодието и за съпътстващи заболявания.
    Всички изследвания се провеждат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. Тестовете се повтарят няколкократно преди получаване на окончателен резултат в рамките на 3-4 седмици.
    Всеки отделен случай се интерпретира изключително внимателно, като се дава ясно заключение. На място пациентите могат да получат професионална консултация, програма за лечение, както и отговор на всички вълнуващи ги въпроси.