От направено имунологично проучване от д-р Методий Генов, през периода 1978 – 1982 г., сред семейства с неясни причини на безплодие е установено, че в 13.4% от българското население причините са имунологични – най-често наличие на антитела срещу сперматозоиди, яйцеклетки и др. Доказването им изисква прилагане на специфични методи за изследване, които са описани по-долу.
Повече от десет години в Медицински център „Вяра” се прилага успешно имуномодулиращо лечение с фитопрепарати, което позволява да не се пристъпва до алтернативни репродуктивни техники (ин витро). В част от случаите обаче, определен вид антитела, могат да бъдат преодоляни единствено чрез прилагане на оплождане по метода ICSI. Получените резултати са периодично съобщавани в специализирана мадицинска литература и форуми в България и в чужбина.
Практиката ни показва, че ин витро процедурите са по-успешни, когато са предхождани от описаното имуномодулиращо лечение. През последните години все по-често се прибягва и до прилагане на „готови” антитела, чрез венозни вливания, непосредствено преди започване или по време на ин витро процедурата.
Най-значимите антитела, които имат доказано влияние върху репродуктивния процес са Антифосфолипидни антитела (АФА), Антиовариални антитела (АОА) и Антиспермални антитела (АСА).
Всички изследвания се провеждат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. При нас пациентите могат да получат професионална консултация, програма за лечение, както и отговор на всички вълнуващи ги въпроси.
АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ /АФС/
Нормално имунната система образува антитела срещу бактерии или вируси. В случаи на АФС имунната система започва да “греши” и да образува антитела срещу клетки и тъкани на собствения организъм. Най-често процесът е безсимптомен, но могат да се появат и характерни оплаквания. Антифосфолипидният синдром има две основни форми – първичен и вторичен, който съпътства други основни заболявания. Най-често се засяга отделен индивид, но е възможно да има и фамилен характер.Наличие на антифосфолипидни антитела се доказва при пациенти с :– повтарящи се спонтанни аборти;– мъртъв плод във втория триместър на бременността;– неочаквано малки бебета;– прееклампсия през бременността;– мозъчни инсулти, с развитие на обратим или необратим неврологичен дефицит;– преходни нарушения на мозъчното кръвообращение;– мозъчни инфаркти;– мозъчни венозни тромбози;– епилепсия;– трансверзални миелопатии;– синдром на Guillain-Barre и хорея;– тромбози на вени и артерии.Антифосфолипиден синдром се проявява и в съчетание с:– тромбози на бъбречните вени;– болестта на Адисон;– исхемия на червата;– синдром на Буд-Шиари;– тромбоцитопения– автоимунна хемолитична анемия;– идеопатична тромбоцитопенична пурпура;– аномалии на сърдечните клапи– ендокардит на Либман-Сакс– артериална хипертония;– хиперхолестеролемия и други.Присъствието на един от изброените симптоми и положителен тест за специфични антитела доказва наличието на Антифосфолипиден синдром.Лабораторна диагноза на Антифосфолипидния синдромПри подозрение за проявление на АФС е необходимо да бъдат проведени изследвания за доказване на наличието на антифосфолипидни антитела, които се разделят на две основни групи:– автоантитела срещу фосфолипиди /кардиолипин/– автоантитела срещу белтъчни кофактори /бета2-гликопротеин I B2-GPI/Автоантитела срещу I B2-GPI се приемат като доказателство на автоимунен процес, който е в основата на развиващия се АФСПри лабораторно изследване се установяват и други отклонения от нормалните стойности като активирано парциално тромбопластиново време, фалшиво позитивен тест за сифилис, тромбоцитопения и др.За да се дефинира, че даден пациент има Антифосфолипиден синдром е необходимо 8 седмици след първия кръвен тест той да се повтори и отново да бъде положителен.Лечение при доказване на АФСЛечението е в зависимост от нивото и вида на антителата, както и от клиничните прояви на Антифосфолипидния синдром.При наличие на бременност, освен рутинното проследяване на хода на бременността е необходимо и периодично изследване за състоянието на АФС. Най-често се провежда монотерапия с аспирин, а при по-тежки случаи в комбинация с антикоагуланти или имуномодулиращи средства.При случаи с тромбози се прилага хепарин, с последващо поддържащоо лечение с таблетна форма на антикоагуланти. Задължително е лечението на хипертонията, корекция на високото серумно ниво на холестерола, както и спиране на приемане на контрацептивни таблетки и тютюнопушенето.Желателно е продължителността на терапията и лечебната схема да се консултират с лекар-специалист в съответната област.В медицинския център се извършват изследвания за следните антифосфолипидни и антинуклеарни антитела:– L- phosphatidyc acid– L- phosphatidyl-L- serine-L– L- phosphatidyl-DL- lysine– L- phosphatidylcholine– L- phosphatidylinositol– Cardiolipin– 2 – гликопротеин-I– Анти-нуклеарни антитела (ANA)– Анти-ДНК антителаАНТИОВАРИАЛНИ АНТИТЕЛА
Имунообусловените фактори заемат определено място при изясняване на причините за нарушенията във функцията на яйчниците, за понижения фертилитет и стерилитета при жената.Автоимунитетът към антигени на яйчниците често води до овариална дисфункция и до неизяснено безплодие, като е възможно да бъде и част от полиендокринен автоимунен синдром, включващ болестта на Адисон, автоимунен тиреоидит, инсулин-зависим диабет, миастениа гравис.Имунните фактори /антитела срещу структури на яйчниците, растежни фактори, цитокини/ оказват влияние при прояви на преждевременна дисфункция на яйчниците, резистентност на яйчниците към терапия и стимулация с хормони на фоликулогенезата, поликистоза, ендометриоза.Те са и една от причините за някои неуспехи при асистираната репродукция, популярна като Ин-витро оплождане.Антиовариалните антитела включват:– антитела срещу антигените на Зона пелуцида /ЗП/– антитела срещу антигени на стероидпродуциращите гранулозо-лутеинизиращи клетки /ГЛК/Установяването и оценката на антиовариалните антитела дава възможност за по-точно изясняване на причините за дисфункцията на яйчниците и свързания с това стерилитет, както и за уточняване на подходите за терапия и за стимулиране на функцията им.Антителата срещу ЗП имат значение и при уточняване на случаите с ендометриоза.Лабораторна диагностикаНаличието на антиовариални антитела в нашата лаборатория се установява посредством:– индиректна имунофлуоресценция (IIF)– Ензимсвързан имуносорбентен тест (ELISA)Антителата се изследват в кръвен серум, възможно е и във фоликулна течност при IVF-ET.Положителни за антитела срещу ЗП и за антитела срещу ГЛК са серумните проби дали положителен резултат и по двата метода на изследване (IIF и ELISA)Получените резултати се интерпретират внимателно и когато е необходимо за пълно изясняване на имунния статус, се препоръчват и други имунологични изследвания. Според вида и количеството на антиовариалните антитела се прави избор по кой от ин-витро методите семейството да бъде лекувано. По преценка на лекуващия лекар могат да се препоръчат имуномодулиращи средства.АНТИСПЕРМОАНТИТЕЛА
В редица водещи световни клиники по акушерство и гинекология и урулогия още преди 20-30 години са въведени задължителни изследвания за спермоаниттела на всички мъже и жени с проблем – безплодие в семейството.Оценката на наличието на спермоантитела е важна част от цялостната преценка на фертилното състояние на брачната двойка, методите на лечение на безплодието и прогнозата му.Спермоантителата влияят върху:– функцията на сперматозоидите;– показателите на спермограмата;– различните етапи на оплодителния процес.При много пациенти наличието на спермоантитела остава сериозен и само частично изследван /или неизследван/ фактор, който може да доведе до неуспехи при лечение на безплодието с някои от съвременните техники:– ин-витро оплождане – IVF– вътрематочно осеменяване – IUI– интратубарен трансфер на гамети – GIFTВ нашата лаборатория наличиено на спермоантитела се установява чрез:– Желатинов аглутинационен тест на Кибрик – GAT– Микроспермоаглутинационен тест на Фриберг – TAT– Микроспермоимобилизационен тест на Изожима – SIT– Имунобийд байдинг тест – IBBВ лабораторията се изследват спермоантитела в кръвен серум, семенна течност и цервикален слуз. Двамата партньори дават до 10 мл. кръв за изследване независимо от деня на овулацията.Желателно е пациентите да предоставят резултати от други проведени тестове, микробиологични изследвания, хламидални тестове /те могат да бъдат направени и в нашата лаборатория/, спермограма, данни за продължителността на безплодието и за съпътстващи заболявания.Всички изследвания се провеждат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. Тестовете се повтарят няколкократно преди получаване на окончателен резултат в рамките на 3-4 седмици.Всеки отделен случай се интерпретира изключително внимателно, като се дава ясно заключение. На място пациентите могат да получат професионална консултация, програма за лечение, както и отговор на всички вълнуващи ги въпроси.